Опасности от аквапланинг
При шофиране върху сух път през лятото шофьорът почти не мисли за гумите. Но когато внезапно се развихри буря или се излее силен летен дъжд, каналите на гумата се пълнят с вода и обстоятелствата се променят драстично. Опасността от аквапланинг се усеща при управлението на волана: автомобилът се управлява трудно, особено ако гумите са в лошо състояние или износени. Най-добрият начин за предотвратяване на аквапланинг е използването на нови гуми. Дори новите гуми не елиминират изцяло риска от аквапланинг, но позволяват управление на автомобила, стига скоростта на шофиране да е съобразена с условията.
Загуба на управляемост
От гледна точка на безопасността при шофиране е важно да имате гуми с подходяща дълбочина на каналите и свойства, които да съответстват на зимните условия. Когато пътят е много мокър и скоростта на шофиране надвиши определена граница, протекторът на гумата вече не изтласква настрани водата под гумата. „Взаимодействието“ между гумата и пътя се губи и следователно и сцеплението изчезва.
Когато протекторът на гумата е по-малко от четири милиметра, свойствата за сцепление върху мокра настилка и защита от аквапланинг значително се влошават и рискът, особено от аквапланинг, се увеличава съществено. Наред с това разстоянието за спиране е по-дълго и автомобилът се пързаля по-лесно.
Скорошни тестове извършени от Tekniikan Maailma (5/2018) показват, че при износени гуми има риск от аквапланинг при ниски скорости, започващи от 75 км/ч. При най-добрата нова гума участвала в теста аквапланингът започва при 88 км/ч.
Загуба на контактна повърхност
Когато скоростта на шофиране се повиши и гумите се износят, контактната повърхност между гумата и пътя значително намалява. Илюстрацията показва размера на контактната повърхност на лятна гума с различни дълбочини на каналите при три милиметра дебелина на водната покривка и скорост на шофиране 75 km/h. Контактната повърхност на автомобила с износени гуми с дълбочина на протектора 1,6 mm е само 16 процента в сравнение с неподвижен автомобил.